Полимеразна верижна реакция
ДНК е много малк количество материал , и би било изключително трудно да се проучи, ако имахме само едно копие, което да разгледаме.
За щастие през 1983 г. биохимикът Кари Мълис открил процес, чрез който е успял да умножи определени части от ДНК спиралата. По време на тази лабораторна работа двойноверижната ДНК се нагрява многократно и се охлажда по много специфичен начин. Това причинява разделянето на двете направления на ДНК, така че всяка база на оригиналните стъпала на стълбата сега да остане сама, без да се сдвоява с „партньор“. Това ни позволява да изградим точно копие на определена част от ДНК. Когато направиме голяма част от тези копия, можем да идентифицираме и измерваме моделите на ДНК, използвайки специализирани устройства.
ДНК вече се използва за много различни цели, като например откриване на наследствени заболявания, изследване на родителски произход, откриване на патогени и изследване на еволюцията
Source: Nikolaos Nerantzis
This project (EDU-ARCTIC) has received funding from the European Union’s Horizon 2020 research and innovation programme under grant agreement No 710240. The content of the website is the sole responsibility of the Consortium and it does not represent the opinion of the European Commission, and the Commission is not responsible for any use that might be made of information contained.