Полимеразна верижна реакция
ДНК е много малк количество материал , и би било изключително трудно да се проучи, ако имахме само едно копие, което да разгледаме.
За щастие през 1983 г. биохимикът Кари Мълис открил процес, чрез който е успял да умножи определени части от ДНК спиралата. По време на тази лабораторна работа двойноверижната ДНК се нагрява многократно и се охлажда по много специфичен начин. Това причинява разделянето на двете направления на ДНК, така че всяка база на оригиналните стъпала на стълбата сега да остане сама, без да се сдвоява с „партньор“. Това ни позволява да изградим точно копие на определена част от ДНК. Когато направиме голяма част от тези копия, можем да идентифицираме и измерваме моделите на ДНК, използвайки специализирани устройства.
ДНК вече се използва за много различни цели, като например откриване на наследствени заболявания, изследване на родителски произход, откриване на патогени и изследване на еволюцията