Гирфалкон

Гирфалконът (латин. Наименование: Falco rusticolus) е страховит хищник, най-големият сокол в света (дължина около 0,5 м, тегло 800 грама – 2,1 кг), царува над безплодна тундра и пустинните брегове във високата Арктика, по време на полет стремглаво се спуска надолу, или просто се срутват от небето със спиращи дъха скорости, за да навлязат към повърността на земята.

Гирфалконът обикновено се намира в северните ширини, отвъд бореалната гора. Въпреки че някои индивиди са били регистрирани да гнездят в дървета, по-голямата част от индивидите от този вид гнездят в арктическата тундра. Гнездящото местообитание обикновено е сред високи скали, докато районите за лов и хранене са по-разнообразни.

Напоследък гирфалкони са били открити като „тайни морски птици“ – оказва се , че прекарват много време в морето, също така живеят и ловуват на лед. Птиците вероятно лежат на леда и ловуват други морски птици, като чайки и гулямоти, и това, изглежда  е една от най-големите хранителни вериги.

Гирфалконът има крила, а опашката е сравнително дълга. Тялото е плътно и мощно, особено при егземплярите от женски пол, които са значително по-големи от мъжките. Те имат разнообразни цветове на оперението си, които варират от бял до почти чисто черен.

Гирфалконите не изграждат свои гнезда, но използват тези, построени от други големи птици, като гарвани или  златни орли. Гирфалконите започват да снасят яйца за първи път на две годишна възраст [Potapov & Sale 2005], обикновено снасят 3 или 4 яйца. Времето на инкубиране е 34-36 дни. Както при повечето грабливи птици, женската инкубира повече от мъжкия, който е отговорен за изхранването  на гнездото.
След излюпването, малките престояват в гнездото 50 дни. След като напускат гнездото, малките все още зависими от родителите си. Те развиват уменията си за ловуване бавно,  и през първите 6 седмици те разчитат главно на храна, донесена от родителите им [Potapov & Sale 2005].

Сегашната популация  в Европа се оценява на 1500 двойки.