Белолика гъска

Белоликите гъски (лат.наименование: Branta leucopsis) са средно големи птици (55-70 см дължина, и 1-2,25 кг тегло), те се срещат в три отделни популации, които се размножават в североизточна Гренландия, в Свалбард, в северозападна Русия и в Балтийския регион, със зимуване в северозападна Европа. Повечето породи живеят в колонии на малките острови. Двата пола изглеждат еднакви: имат черно на гърдите, шапки, бяло лице и корем, черно на бяло перо на гърба.

Тяхната храна се състои от листа, стъбла, корени, мъх и семена.

Популацията на гъските създава  колонии и мигрира на стотици стотици на ята. В размножителния сезон се снасят до 4 – 5 яйца. Женската се грижи за яйцата в продължение на  25 дни.
В стремежа си да избегнат хищниците (например: арктическата лисица), гъските  изграждат гнездата си на високи планински скали.

Но само дни след излюпването на малките, те са изправени пред брутално запознаване с външния свят. За да намерят храна и да се присъединят към родителите си, малките трябва да се изсипят на стотина метра от гнездата си. Въпреки че не могат да летят, те обикновено са в състояние да оцелеят благодарение на своята гъвкавост.

През Средновековието фактът, че никога не е била възприемана като отделна порода, се е породил мит, че всъщност те произлизали от мекотели – бръмбари, които оцелявали, прикрепени  към парчета дървесина. Черупкате му приличали на главата на гъска, прикрепена към основата на дълга пръчка, приличаща на врата на птицата. По този начин птиците се считат за „риба“ и можело да се консумират в петък.

Mollucs (barnacle) thought to give birth to geese in Middle Ages