Ефектът ‚ Новая Земля‘

Ефектът  ‚Новая Земля‘  е любопитен оптичен феномен, кръстен на архипелаг, разположен северно от Русия, в Арктическия океан. Тук през януари 1597 това явление беше за първи път наблюдавано и документирано от екипажа на кораб, воден от холандския навигатор Вилем Баренц.

Това е исторически идентифицирано с преждевременното възраждане на слънцето в края на полярната нощ, е далечен обхват на оптичен канал феномен в долната атмосфера.
При полярни условия могат да съществуват големи градиенти на температурата на въздуха над повърхността на леда. Когато има силен температурен инверсионен слой – по-студен въздух под относително по-топъл слой – имаме условия за мираж в Нова земя (NZ). Състои се от захващане на светлинни лъчи под термокрил с голяма хоризонтална дължина. Инверсионният слой трябва да е с дебелина минимум 400 км.
Ефектът на ‚Новая Земля‘ също се наблюдава от известния Ърнест Шаклетон, по време на последната му експедиция до Антарктида през 1914-17. Шакленън видя слънцето седем дни след като бе поставил под хоризонта, а след това отново два месеца по-късно, пет дни преди да се върне. Но едва през 1956 г., пет години след още едно наблюдение на ефекта от Антарктида, се доказва, че ефектът ‚Новая Земля‘ наистина е истински.