Ефектът ‚ Новая Земля‘

Ефектът  ‚Новая Земля‘  е любопитен оптичен феномен, кръстен на архипелаг, разположен северно от Русия, в Арктическия океан. Тук през януари 1597 това явление беше за първи път наблюдавано и документирано от екипажа на кораб, воден от холандския навигатор Вилем Баренц.

Това е исторически идентифицирано с преждевременното възраждане на слънцето в края на полярната нощ, е далечен обхват на оптичен канал феномен в долната атмосфера.
При полярни условия могат да съществуват големи градиенти на температурата на въздуха над повърхността на леда. Когато има силен температурен инверсионен слой – по-студен въздух под относително по-топъл слой – имаме условия за мираж в Нова земя (NZ). Състои се от захващане на светлинни лъчи под термокрил с голяма хоризонтална дължина. Инверсионният слой трябва да е с дебелина минимум 400 км.
Ефектът на ‚Новая Земля‘ също се наблюдава от известния Ърнест Шаклетон, по време на последната му експедиция до Антарктида през 1914-17. Шакленън видя слънцето седем дни след като бе поставил под хоризонта, а след това отново два месеца по-късно, пет дни преди да се върне. Но едва през 1956 г., пет години след още едно наблюдение на ефекта от Антарктида, се доказва, че ефектът ‚Новая Земля‘ наистина е истински.

 

Polarpedia terms are created by EDU-ARCTIC Consortium, which holds responsibility for quality of translations in following languages: Polish, French, Danish, Norwegian, German, Russian, Italian, unless indicated otherwise. If you see an error - please contact us: edukacja@igf.edu.pl.
European Union flag This project (EDU-ARCTIC) has received funding from the European Union’s Horizon 2020 research and innovation programme under grant agreement No 710240. The content of the website is the sole responsibility of the Consortium and it does not represent the opinion of the European Commission, and the Commission is not responsible for any use that might be made of information contained.
Designed & hosted by American Systems Sp. z o.o.