Снежна слепота

Известен също като фотокератит или ултравиолетов кератит е болезнено състояние на очите, причинено от ултравиолетовото (UV) излъчване от естествени (например интензивна ярка слънчева светлина) или от изкуствени източници (например заваряване – в този случай се нарича „дъга на дъгата“).

Интензитетът на отразяванията на слънчевата светлина зависи от вида на повърхността (можем да я измерим, като изчислим стойността на албедо). Средният сняг отразява 85% от ултравиолетовото лъчение, стойностите за пясък и вода са както следва: 30% и 5%. Това означава, че в полярните райони хората са по-склонни да страдат от снежна слепота. Същото важи и за местата с висока надморска височина, където с прибл. на всеки 300 метра височина над морското равнище,  интензитетът на ултравиолетовото лъчение се увеличава с 4%.
Излагането на недостатъчно защитени очи (без слънчеви очила, снежни очила и т.н.) на слънчевата светлина предизвиква слънчево изгаряне на роговицата и конюнктивата и обикновено се забелязва няколко часа след излагането. Сред симптомите са очно скърцане и усещане за болка, подобно на пясъка под клепачите. Нелекувана, може да причини постоянна слепота.
Основната мярка за защита е да се носят слънчеви очила, дори и времето да е мъгливо , UV лъчите преминават и  през облаци.

Арктическите местни хора за векове са изработвали  очила за сняг от естествени материали, като например дървесина от дребно дърво или карибски костенурки с дълъг тънък прорез, нарязан по дължината им, за да избегне снежната слепота.

Ефективното средство за снежна слепота са студени, мокри компреси над очите и изкуствени сълзи за очи. Когато нараняването се отстрани, лечението обикновено е бързо (24-72 часа).
Първите полярни изследователи на Арктика и Антарктика трябваше да се изправят пред неизвестния досега проблем със снежната слепота. Александър Маклин, един от хирурзите на Ърнест Шаклитън, го преброява като един от четвъртите болестни състояния (заедно със скорбут, измръзване и морска болест), които полярните експедиции са преживели.
В „Наръчници за пътешественици“ от Кралското географско дружество от 1893 г. е написано: „Зачервяването на кожата около очите и съседната част на носа е добро състояние за човешкия организъм, прилагано от местните жители на високите планински райони в някои части на света, като превантивно лечение на снежна слепота. “

Този метод е използван напр. от експедицията „Тера Нова“ (1910-1913), които били забравили очилата си.