Въглероден цикъл на пермафроста

Продължителният въглероден цикъл (наричан още „въглероден цикъл на Арктика“) е прехвърлянето на въглерод от почвите,вследтствие на  поникване върху растителност и микроби, след това в атмосферата, след това обратно в растителността и най-накрая обратно в постоянните почви. Вълеродния цикъл на пермафроста е субцикъл на по-големия глобален въглероден цикъл.
Въглеродните молекули са от решаващо значение за живота на Земята, защото това е основният компонент на много биологични съединения. В атмосферата на Земята съществува или като въглероден диоксид (СО2) или като метан (СН4).
Въглеродният диоксид напуска атмосферата, като става част от растенията чрез фотосинтеза, чрез утаяване и по други начини. В крайна сметка растенията и животните умират и въглеродът се връща в почвата. Някои органични въглеродни елементи остават в почвата, докато някои се освобождават обратно в атмосферата чрез дишането на почвата.

Пермелените почви остават замразени за дълги периоди от време и следователно съхраняват големи количества замразен органичен въглерод, включително въглеродът, който е на хиляди години. Учените все още не са запознати с точното количество въглерод, който се съдържа в цялото световно пълномаслено замърсяване, но около 1670 милиарда тона въглерод се съхраняват в екосистемите в по-голямата част от географските ширини – два пъти повече въглерод, отколкото се съдържа в атмосферата.
Тъй като замръзналата органична материя се размразява поради глобалното затопляне, то също се размразява и започва да се разпада. Микробите в почвата ядат материала и произвеждат големи количества СО2 или СН4, които се продухват през почвата и водата и обратно в атмосферата.

Количеството въглероден диоксид и метан, които се отделят от пермастер, се увеличава всяка година. Съществува и възможността някои от най-старите въглеродни емисии, които са съхранявани в почвата с вечно замръзнала вода в продължение на хилядолетия, също да бъдат изложени. Тъй като въглеродният диоксид и метанът се натрупват в атмосферата, тези парникови газове могат да ускорят глобалното затопляне и могат да доведат до метанови изригвания.

Според неотдавнашното проучване до 2050 г. планетата може да открие 55 милиарда тона въглерод (който се превръща в 200 милиарда тона въглероден диоксид), освободен от почвите.

 

 

Polarpedia terms are created by EDU-ARCTIC Consortium, which holds responsibility for quality of translations in following languages: Polish, French, Danish, Norwegian, German, Russian, Italian, unless indicated otherwise. If you see an error - please contact us: edukacja@igf.edu.pl.
European Union flag This project (EDU-ARCTIC) has received funding from the European Union’s Horizon 2020 research and innovation programme under grant agreement No 710240. The content of the website is the sole responsibility of the Consortium and it does not represent the opinion of the European Commission, and the Commission is not responsible for any use that might be made of information contained.
Designed & hosted by American Systems Sp. z o.o.