Малък аук – поведение и природно местообитание

Малкият аук е ендемичен вид, което означава, че естественият му обхват е ограничен до Арктическия басейн. Смята се, че е най-многобройният вид морски птици, чийто размер на популацията е над 37 милиона двойки за разплод.

Малкият аук гнезди в бреговите зони на островите в Арктическия океан, главно в северната част на Атлантическия океан. Напоследък има съобщения за появата му на север, като северната част на Берингово море. Най-големите колонии (повече от един милион индивида) са наблюдавани в Гренландия. (ФИГ.1)

Малкият аук живее в колонии, които наброяват от десетки до стотици хиляди индивиди. Птиците обичат да се връщат в една и съща колония година след година, с надежда да вземат същото място за гнездене всяка година.

Птицата обича да установява колонии на скални масиви и да построи гнездото си в защитени територии като пукнатини, под надвеси и понякога върху големи шипове в основата на планинските склонове, на няколко километра от морските брегове.

Хранителният режим на Малкия аук се състои от морски зоопланктон (разнообразие от протозои и малки безгръбначни, включително малки риби). Поради високите енергийни нужди на птицата, тя предпочита да яде видове с високо съдържание на мазнини. Един от копеподите, латин. Наименование: Calanus glacialis, е една от любимите храни на птиците. Тъй като този вид копепод се среща в океанските зони със студени течения, промените в океанските течения, дължащи се на изменението на климата, следователно имат голямо влияние върху разпространението и изобилието на колониите на Малкия аук.

Малкият аук може да се гмурне на дълбочина 30-50 метра, за да търси храна, и може да остане под водата до 45 секунди.

Всеки ден птицата оставя гнездовите си колонии, за да търси храна на открито от 5-15 пъти на ден. По времето на годината, в която трябва да се хранят хилядите малки, птицата обикновено ппрелетява от 10-15 км на ден, но понякога може да пътува и до 100-150 км.