Радиовъглеродно датиране

Радиовъглеродът (Carbon-14) е метод за определяне на възрастта на някои археологически артефакти от биологичен произход до около преди  50 000 години. Методът е разработен през 1940-те. Той обикновено се използва за черупки, кости, кожа, козина, семена, дърво и др. Има 3 въглеродни изотопа, които се срещат като част от естествените процеси на Земята; С-12, С-13 и С-14, с нестабилен характер; полу-разпадът на C-14 е 5 730 години. Тези изотопи са налични в следните количества С12 – 98.89%, С13 – 1.11% и С14 – 0.00000000010%.

C-14 непрекъснато се образува в горната атмосфера чрез ефекта на космически лъч, бързо се окислява до 14CO2 и навлиза в земните растения и животни чрез фотосинтеза и хранителната верига.
По време на живота на даден организъм количеството радиоактивен въглерод в тъканите остава стабилно, тъй като загубата (чрез радиоактивно разпадане) се балансира от печалбата (чрез поемане чрез фотосинтеза или консумация). Веднага щом дадено растение или животно умре, те прекратяват метаболитната функция на поемането на въглерод; няма зареждане на радиоактивен въглерод, само разпад. Ако погледнем съотношението въглерод-12 към въглерод-14 в пробата и я сравняваме със  съотношението в живия организъм, е възможно да определим с точност възрастта на някога живите същества.

В допълнение към различните предварителни обработки, пробата трябва да бъде изгорена и превърната във форма, подходяща за брояча. Пробата трябва да бъде унищожена, за да се измери съдържанието й cъс  С-14.

Когато са дадени резултати за определянето на възрастта, BP означава „до момента“, отнасяща се до референтна дата 1950 г. (дата на калибриране). Предполага се, че делът на атмосферния С-14 е същият днес, както през 1950 г.